Houses Without Fences (1974) / Къщи без огради

Мишо остава сирак. Добрите хора от квартала се грижат за него, докато детето бъде настанено в дом. Всеки се опитва да му достави радост. Мишо обаче търси в очите им майчината любов. Сега хората са мили към него, но винаги има невидима стена. Може би чичо Еленко е най-искреният, защото показва чувствата си в трагичен момент, когато Мишо се качва на покрива на строеж. Но защо грижата му за Мишо завършва с това, че го убеждава да отиде в дома?